3. Така аз взех за наследие месеци на суета, И печални нощи ми се определиха.
4. Когато си лягам, казвам: Кога ще стана, и ще премине нощта? И омръзна ми да се обръщам до зори.
5. Плътта ми е облечена с червие и буци от пръст: Кожата ми се пука и тече.
6. Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7. Помни че животът ми е вятър: кото ми няма да се върне за да види добро.
8. Окото на оногози който ме гледа няма да ме види вече: Очите ти са върху мене, а ето няма ме.
9. Облакът се разпилява и изчезнува; Така и слазящий в гроба няма да възлезе пак: