7. Неща от които душата ми се отвращаше да ги не досегне, Те ми станаха като блудкаво ястие.
8. Дано да получех прошението си, И да ми дадеше Бог желанието ми,
9. И да би благоизволил Бог да ме погубеше, Да би отпуснал ръката си та да ме посечеше!
10. Но ще ми бъде още това утешение, И в скръб когато не би ме пожалил ще се развеселя, че аз не скрих думите на Светаго.
11. Що е силата ми та да се стърпявам? И що е сетнината ми та да продължа живота си?
12. Да ли е силата ми сила каменна? Или плътта ми медна?
13. Не изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мене избавлението?
14. На оскърбения трябва съжаление от приятеля му; Но той е оставил страха на Всесилнаго.
15. Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци
16. Които се мътят от леда, В които се топи снегът;
17. Когато се стоплят изчезват: Когато настане топлина изглаждат се от мястото си.
18. Керваните като заобикалят пътищата си Пристигат в нищо и се губят.