1. А Иов отговори и рече: -
2. Дано би се претеглила наистина моята печал, И злополучието ми да би се турило всичкото наедно на къпоните!
3. Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; За това думите ми оскудяват.
4. Защото стрелите на Всесилнаго са вътре в мене, На които ядът изпива духа ми: Божиите ужаси се опълчават против мене.
5. Реве ли дивий осел при тревата? Или мучи ли волът при яслите си?
6. Яде ли се невкусното без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7. Неща от които душата ми се отвращаше да ги не досегне, Те ми станаха като блудкаво ястие.
8. Дано да получех прошението си, И да ми дадеше Бог желанието ми,
9. И да би благоизволил Бог да ме погубеше, Да би отпуснал ръката си та да ме посечеше!
10. Но ще ми бъде още това утешение, И в скръб когато не би ме пожалил ще се развеселя, че аз не скрих думите на Светаго.
11. Що е силата ми та да се стърпявам? И що е сетнината ми та да продължа живота си?