8. Тури ръката си на него: Помени боя, и не направяй вече това.
9. Ето, надеждата да го хване някой е суетна: Даже от виждането му не пада ли долу?
10. Няма смел който да го раздразни; И кой може да застане пред мене?
11. Кой ми е дал по-напред, та да му въздам? Това което е под всичкото небе мое е.
12. Няма да млъкна за удовете му, нито за силата му, Нито за хубавото му устройство.
13. Кой може да открие лицето на дрехата му? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14. Кой може да отвори вратата на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15. Крепките му щитчета са похвалата му, Съединени наедно и цвърсто запечатани:
16. Едното допира до другото Щото ни въздух не може да влезе между тях:
17. Прилепени са едно с друго: Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18. В кихането му блещи светлина; И очите му са като клепачите на зората.