3. Опаши сега чреслата си като мъж, Защото ще те попитам; и обади ми
4. Де беше ти когато основах земята? Извести ми, ако имаш разум.
5. Кой положи мерките й? кажи ако знаеш; Или кой тегли равномер по нея?
6. На какво са утвърдени основанията й? Или кой положи краеъгълния й камик
7. Когато звездите на зората пееха наедно, И всичките Божии синове радостно викаха?
8. Или кой затвори морето с врата Когато се устреми та излезе като из матка,
9. Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
10. И положих му предел чрез заповедането си, И турих вереи и врата,
11. И рекох: До тук ще дохождаш, и няма да преминеш, И тук ще се спира гордостта на вълните ти?
12. В дните си ти заповядал ли си ти на ранината? Показал ли си на зората мястото й
13. За да хване краищата на земята, Щото злодейците да се оттръснат от нея?
14. Та се преобразува като печатаема кал; И всичко се представя като облекло.
15. И виделината на нечестивите се отнема от тях; А мишцата на горделивите се съкрушава.
16. Влязвал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си в издирване на бездната?
17. Отвориха ли се тебе вратата на смъртта? Или видял ли си вратата на смъртната сянка?
18. Познал ли си ширината на земята? Кажи, ако си разумял всичко това.
19. Де е пътят към обиталището на виделината? И на тъмнината, де е мястото й
20. За да я хванеш в предела й, И да познаеш пътеките на дома й?
21. Знаеш ли че тогаз си се родил? Или че е голямо числото на твоите дни?
22. Влязвал ли си в съкровищата на снега? Или виждал ли си съкровищата на града