32. (чужденецът не нощуваше вън: Отварях вратата си на пътника,-)
33. Ако съм покрил престъпленията си както Адам, И съм скрил беззаконието си в пазухата си, -
34. Тогаз да се убоя от голямо множество, И да ме разтрепери презрението на домородията, Та да млъкна и да не изляза из вратата.
35. О, да имаше някой да ме слуша! Ето, желанието ми е, Всесилний да ми отговаряше, И съперникът ми да пишеше книга.
36. Ето, на рамо щях да я нося: За венец щях да я привържа върху себе си:
37. Щях да му явя числото на стъпките си: Като княз щях да приближа при него.
38. Ако вика нивата ми против мене, И плачат браздите й купно, -
39. Ако съм изял плода й без плата, Или съм извадил душата на стопаните й, -
40. То да прорастат тръне вместо жито, И вместо ечимик плевели. Свършиха се думите на Иова.