6. Тъмнина да обладае онази нощ: Да се не събере с дните на годината: Да не влезе в числото на месеците.
7. Ето, пуста да остане оная нощ: Глас радостен да не дойде върху нея.
8. Да я прокълнат тези които кълнат дните, Тези които са готови да дигнат Левиатана.
9. Да помрачеят звездите на вечерта й: Да чака видело, и да няма, И да не види първите лучи на зората;
10. Защото не затвори дверите на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11. Защо не умрях от рождението; И не издъхнах щом излязох из утробата?
12. Защо ме приеха коленете? Или защо съсците за да суча?
13. Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогаз щях да съм в упокоение
14. Наедно с царе и съветници земни Които си градят запустения,
15. Или с князове които имаха злато, Които бяха напълнили домовете си с сребро;
16. Или като изверг, скрит, не щеше да ме има, Както младенци които видело не са видели.
17. Там нечестивите престават да смущават, И там утрудените се упокояват.
18. Наедно се упокояват и пленените: Не чуят глас насилнически.
19. Там са малък и голям, И рабът е свободен от господаря си.
20. Защо се даде видело на злощастния, И живот на ограничения в душата,
21. Които желаят смъртта, и няма я Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22. Които се много радват и веселят Когато намерят гроба?