Старият Завет

Новият Завет

Йон 1:6-13 Цариградски (BG1871)

6. И приближи се при него корабоначалникът та му рече: Защо спиш? Стани, призови Бога си, негли Бог ни помене и не загинем.

7. И рекоха всеки на ближния си: Елате и да хвърлим жребие та да познаем заради кого е това зло върху нас. И хвърлиха жребие; и падна жребието върху Иона.

8. Тогаз му рекоха: Кажи ни сега за кого е това зло върх нас. Каква ти е работата? и от де идеш? От коя си земя? и от кои си люде?

9. А той им рече: Аз съм Евреин; и боя се от Господа Бога небеснаго който направи морето и сушата.

10. Тогаз се уплашиха человеците с голям страх, и му рекоха: Що е това което си направил? Защото познаха человеците че бягаше от лицето Господне, понеже беше им обявил това.

11. И рекоха му: Що да ти сторим за да се утиши морето за нас? Защото морето се обуряваше още повече.

12. И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще се утиши за вас; защото аз познавам че поради мене стана тая голяма буря върху вас

13. А человеците гребяха силно за да се върнат към сушата, но не можаха; защото морето се обуряваше още повече против тях.

Прочетете пълната глава Йон 1