21. И не пожелай жената на ближния си; ни да пожелаеш дома на ближния си, ни нивата му, ни раба му, ни рабинята му, ни вола му, ни осела му, нито нищо което е на ближния ти.
22. Тия думи говори Господ на всичкото събрание ваше на гората, изсред огъня, облака, и мрака, с глас велик, и друго не притури; и написа ги на две каменни плочи, и даде ги на мене.
23. И като чухте гласа изсред тъмнината, (и гората гореше с огън), тогаз вие дойдохте при мене, всичките началници на племената ви, и старейшините ваши,
24. и думахте: Ето, Господ Бог наш показа нам славата си и величината си, и чухме гласа му изсред огъня: тоя ден видяхме че Бог говори с человека, и той остава жив.
25. А сега, защо да умираме? Понеже този голям огън ще ни пояде: ако чуем ние още еднъж гласа на Господа Бога нашего ще умрем.
26. Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог говорещ изсред огъня, както ние, и е останал жив?