12. Пази съботния ден да го освещаваш както ти заповяда Господ Бог твой.
13. Шест дни ще работиш и ще вършиш всичките си дела;
14. а седмият ден е събота на Господа Бога твоего: да не направиш в него никое дело, ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой от скотовете ти, ни чужденецът ти който е отвътре вратата ти, за да си почине слугата ти и слугинята ти както ти.
15. И помни че ти беше раб в Египетската земя, и Господ Бог твой те изведе от там с крепка ръка и прострена мишца; за това Господ Бог твой ти заповяда да пазиш съботния ден.
16. Почитай баща си и майка си както ти заповяда Господ Бог твой, за да се продължат дните ти, и да благоденствуваш на земята която ти дава Господ Бог твой.
17. Не убивай.
18. И не прелюбодействувай.
19. И не кради.
20. И не свидетелствувай против ближния си лъжливо свидетелство.
21. И не пожелай жената на ближния си; ни да пожелаеш дома на ближния си, ни нивата му, ни раба му, ни рабинята му, ни вола му, ни осела му, нито нищо което е на ближния ти.
22. Тия думи говори Господ на всичкото събрание ваше на гората, изсред огъня, облака, и мрака, с глас велик, и друго не притури; и написа ги на две каменни плочи, и даде ги на мене.
23. И като чухте гласа изсред тъмнината, (и гората гореше с огън), тогаз вие дойдохте при мене, всичките началници на племената ви, и старейшините ваши,
24. и думахте: Ето, Господ Бог наш показа нам славата си и величината си, и чухме гласа му изсред огъня: тоя ден видяхме че Бог говори с человека, и той остава жив.
25. А сега, защо да умираме? Понеже този голям огън ще ни пояде: ако чуем ние още еднъж гласа на Господа Бога нашего ще умрем.
26. Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог говорещ изсред огъня, както ние, и е останал жив?
27. Пристъпи ти и слушай всичко каквото ще рече Господ Бог наш; и ти ни казвай все що ти говори Господ Бог наш, и ние ще слушаме и ще правим.
28. И чу Господ гласа на думите ви когато ми говорихте; и рече ми Господ: чух гласа на думите на тия люде които ти говориха: добре рекоха всичко що говориха.
29. Дано би било у тях таково сърдце за да ми се боят и да пазят всякога всичките ми заповеди, за да благоденствуват вечно, те и чадата им.
30. Иди, речи им: Върнете се в шатрите си.