5. Ето, аз ви научих повеления и съдове, както ми заповяда Господ Бога мой, да правите така в земята в която влазяте да я наследите.
6. И тъй, пазете и правете ги; защото това е мъдростта ви и разумът ви пред очите на народите които ще чуят за всички тези повеления, и ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са великий този народ.
7. Защото кой е този велик народ към когото боговете му са близу при него, както е всякога Иеова Бог наш когато го призоваваме?
8. Или кой е този голям народ който има таквизи праведни повеления и съдове какъвто е всичкий този закон който полагам пред вас днес?
9. Само внимай на себе си и пази добре душата си, да не забравиш делата които видяха очите ти, и да се не отделят от сърдцето ти, през всичките дни на живота ти; но казвай ги на синовете си, и на синовете на синовете си:
10. деня в който застана ти пред Господа Бога твоего в Хорив, когато ми рече Господ: Събери ми людете, и ще ги направя да чуят думите ми, за да се научат да ми се боят в всичките дни колкото живеят на земята, и да учат синовете си.
11. И вие приближихте и застанахте под гората; и гората гореше с огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак, и мрак.
12. И говори Господ вам отсред огъня: вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакво подобие; само глас чухте.
13. И ви яви завета си който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.