Старият Завет

Новият Завет

Второзаконие 32:33-40 Цариградски (BG1871)

33. Виното им е отрова змийна И неизцелим яд аспидов.

34. Това не е ли скрито у мене? Не е ли запечатано в съкровищата ми?

35. Мое е отмъщението и въздаянието: Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близу е денът на погинването им, И което е готово за тях бърза.

36. Защото Господ ще съди людете си, И ще пожали слугите си Когато види че погина силата им, И не остана никой затворен нито оставен.

37. И ще рече: Де са боговете им, Канарата на която имаха упованието си,

38. Които ядяха тлъстината на жъртвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Нека станат и нека ви помогнат, Нека ви бъдат покров.

39. Вижте сега че Аз съм, Аз, И освен мене няма Бог: Аз умъртвявам и изцелявам: И няма кой да избавя от ръката ми.

40. Защото аз дигам ръката си към небето И говоря: Жив съм аз във век,

Прочетете пълната глава Второзаконие 32