2. Учението ми ще покапе като дъжд: Думата ми ще слезе като роса, Като дребен дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева;
3. Защото ще провъзглася името на Господа. Дайте величие Богу нашему.
4. Той е Канара: делата негови са съвършени, Защото всичките му пътища са праведни: Бог на истината, и няма неправда в него; Праведен и прав е той.
5. Тия се развратиха: Порокът им не е на синовете му: Те са род строптив и крив.
6. Това ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли той Отец ти който те усвои? Той който те създаде и те утвърди?
7. Помни предишните дни: Смисли летата на много родове: Попитай баща си, и той ще ти извести, Старците си, и те ще ти кажат,
8. Когато Всевишний даваше наследие на народите, Когато разсея Адамовите синове, Постави пределите на народите По числото на Израилевите синове.
9. Защото жребие на Господа са неговите люде: Яков е делът на наследието му.
10. Намери го в пуста земя, И в пустиня на дивост и рикание: Огради го, настави го, Упази го като зеницата на окото си.
11. Както орел побужда гнездото си, Трепти над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги поима, и вдига ги на крилата си,
12. Така Господ сам ги води, И нямаше с него чужд Бог.
13. Възнесе ги на високите страни на земята, И ядоха произведенията на нивите; И кърми ги с мед от камик, И с елей от скала кременлива,
14. С краве масло, и с овчо мляко, С тлъстина от агнета И от овни Васански и от ярци, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино, кръв гроздова.
15. А Иесурун отлъстя и отритна: Отлъстял си, огоил си се, Надебелял си: Тогаз забрави Бога който го създаде, И презря канарата на спасението си.