20. Като брулиш маслините си, да не претърсваш пак ветвите: нека бъде за чужденеца, за сирачето, и за вдовицата.
21. Като обереш лозето си, да се не връщаш да го пребираш: да бъде за чужденеца, за сирачето, и за вдовицата;
22. и да помниш че раб си бил ти в Египетската земя; за това аз ти заповядвам да правиш това нещо.