Старият Завет

Новият Завет

Второзаконие 14:22-29 Цариградски (BG1871)

22. Давай непременно десетъка от всичките си произведения които си посеял, които произвожда нивата ти всяка година.

23. И да ядеш десетъка на житото си, на виното си, и на маслото си, и първородните от говедата си и от овците си пред Господа Бога твоего, на мястото което избере за да положи името си там, за да се научиш да се боиш всякога от Господа Бога твоего.

24. Ако ли е пътят много далеч за тебе щото да не можеш да ги занесеш, понеже е много далеч от тебе мястото което избере Господ Бог твой за да положи там името си когато те благослови Господ Бог твой,

25. тогаз да ги размениш за сребро, и да вържеш среброто в ръката си, и да идеш на мястото което избере Господ Бог твой;

26. и да дадеш среброто за каквото нещо пожелае душата ти, за говеда, или за овци, или за вино, или за сикера, или за какво да е което би пожелала душата ти; и да ядеш там пред Господа Бога твоего и да се развеселиш, ти, и домът ти,

27. и Левитинът който е отвътре вратата ти: да го не оставиш; защото той няма дял нито наследие с тебе.

28. В свършъка на третата година да извадиш всичкия десетък от произведението си през оная година, и да го туриш отвътре вратата си;

29. и Левитинът, (защото няма дял нито наследие с тебе,) и чужденецът, и сирачето, и вдовицата които са отвътре вратата ти да дохождат, и да ядат, и да се наситят; за да те благослави Господ Бог твой във всичките дела на ръцете ти които ще работиш.

Прочетете пълната глава Второзаконие 14