16. И заповядах на съдиите ви в онова време и рекох: Слушайте съдбите на братята си, и съдете праведно между человека и брата му и чуждия му.
17. В съда да не гледате на лица; да слушате малкия както големия: да нямате страх от человеческо лице, защото съдът е Божий; и всяка работа която е мъчна за вас отнасяйте до мене, и аз ще я слушам.
18. И заповядах ви в онова време всичко което трябваше да правите.
19. И като се дигнахме от Хорив преминахме всичката онази голяма и страшна пустиня която видяхте, и пътувахме към Аморейската гора както Господ Бог наш заповяда нам, и дойдохме до Кадис-варни.
20. И рекох ви: Дойдохте до Аморейската гора която ни дава Господ Бог наш.
21. Ето, Господ Бог твой туря пред тебе таз земя: възлез, завладей я както ти говори Господ Бог на отците ти: не бой се, и да не тя е страх.
22. И дойдохте при мене всички вие и рекохте: Да проводим мъже пред нас, и да съгледателствуват за нас земята, и да ни донесат ответ по кой път да възлезем в нея, и в кои градове да идем.
23. Тая дума ми биде угодна; и взех от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24. И като тръгнаха възлязоха на гората, и дойдоха до долината Есхол и съгледателствуваха я.
25. И взеха в ръцете си от плодовете на земята та ни донесоха, и донесоха ни ответ и казаха: Земята е добра която Господ Бог наш дава нам.
26. Но вие не рачихте да възлезете, и възпротивихте се на повелението на Господа Бога вашего.