10. Господ Бог ваш ви умножи; и, ето, на днешния ден по множество сте като звездите на небето.
11. (Господ Бог на отците ви да ви умножи тисящи пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови както говори вам!)
12. Как ще мога аз сам да нося теготата ви, и товара ви, и препиранията ви?
13. Вземете измежду племената си мъже мъдри и разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
14. И отговорихте ми и рекохте: Добра е тая дума която рече да направим.
15. Тогаз взех началниците на племената ви, мъдри мъже и познати, и поставих ги началници над вас, тисященачалници, и стоначалници, и петдесетоначалници, и десетоначалници, и надзиратели в племената ви.
16. И заповядах на съдиите ви в онова време и рекох: Слушайте съдбите на братята си, и съдете праведно между человека и брата му и чуждия му.
17. В съда да не гледате на лица; да слушате малкия както големия: да нямате страх от человеческо лице, защото съдът е Божий; и всяка работа която е мъчна за вас отнасяйте до мене, и аз ще я слушам.
18. И заповядах ви в онова време всичко което трябваше да правите.
19. И като се дигнахме от Хорив преминахме всичката онази голяма и страшна пустиня която видяхте, и пътувахме към Аморейската гора както Господ Бог наш заповяда нам, и дойдохме до Кадис-варни.
20. И рекох ви: Дойдохте до Аморейската гора която ни дава Господ Бог наш.
21. Ето, Господ Бог твой туря пред тебе таз земя: възлез, завладей я както ти говори Господ Бог на отците ти: не бой се, и да не тя е страх.
22. И дойдохте при мене всички вие и рекохте: Да проводим мъже пред нас, и да съгледателствуват за нас земята, и да ни донесат ответ по кой път да възлезем в нея, и в кои градове да идем.
23. Тая дума ми биде угодна; и взех от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
24. И като тръгнаха възлязоха на гората, и дойдоха до долината Есхол и съгледателствуваха я.
25. И взеха в ръцете си от плодовете на земята та ни донесоха, и донесоха ни ответ и казаха: Земята е добра която Господ Бог наш дава нам.
26. Но вие не рачихте да възлезете, и възпротивихте се на повелението на Господа Бога вашего.
27. И роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ изведе ни из Египетската земя за да ни предаде в ръцете на Аморейците и да ни изтреби.
28. Де ще възлезем ние? братята наши ни обезсърдчиха и рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас. градовете големи и оградени до небето; още и Енаковите синове видяхме там.