23. А Гедеон им рече: Не ща да владея аз над вас, но нито син ми ще владее над вас: Господ ще владее над вас.
24. И рече им Гедеон: Ще поискам от вас едно искане; да ми дадете всеки колцетата от плена си; защото неприятелите имаха златни колцета, понеже бяха Исмаиляни.
25. И отговориха: С радост ще ги дадем. И простряха дреха, и хвърляше там всеки колцетата от плена си.
26. И тежината на златните колцета които поиска беше една тисяща и седемстотин златни сикли, освен луниците, и обеците, и багрените дрехи които бяха на Мадиамските царе, и освен огърлията които бяха на вратовете на камилите им.
27. И направи Гедеон ефод от тях, и положи го в града си, в Офра; и блудува всичкий Израил след него там; и стана примка на Гедеона и на дома му.
28. И смири се Мадиам пред Израилевите синове, и не подигна вече глава. И земята беше в покой четиридесет лета в дните на Гедеона.
29. Тогаз отиде Иероваал Иоасовий син и седна в дома си.
30. И Гедеон имаше седемдесет синове които излязоха от чреслата му; защото имаше много жени.
31. И наложницата му която беше в Сихем, и тя му роди син, когото той нарече Авимелех.
32. И умря Гедеон Иоасовий син в добра старост, и погребе се в гроба на Иоаса отца си, в Офра на Авиезерците.
33. А когато умря Гедеон, върнаха се Израилевите синове, и блудуваха след Ваалимите, и поставиха си за бог Ваалверита.
34. И не поменаха Израилевите синове Господа Бога своего който ги избави от ръката на всичките им околни неприятели.
35. И не направиха милост на дома на Иероваала, Гедеона, според всичките добрини които той направи на Израиля.