16. И взе старейшините градски, и трънете от пустинята и глоговете, та наказа с тях Сокхотските мъже.
17. И стълпа на Фануила събори, и умъртви градските мъже.
18. Тогаз рече на Зевея и Салмана: Какви бяха онези человеци които убихте в Тавор? И те рекоха: Какъвто си ти, таквиз бяха; всеки приличаше на царски син.
19. А той рече: Братя мои, синове на майка ми бяха: жив е Господ, ако бяхте упазили живота им, аз не бих ви умъртвил.
20. И рече на Иетера първородния си: Стани, убий ги; но младийт не извлече меча си, защото се боеше, понеже беше още млад.
21. Тогаз рече Зевей и Салман: Стани ти та нападни върх нас; защото според человека и силата му. И стана Гедеон та уби Зевея и Салмана, и взе луниците които бяха около вратовете на камилите им.
22. И рекоха Израилевите мъже Гедеону: Владей над нас, и ти, и син ти, и синът на сина ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама.
23. А Гедеон им рече: Не ща да владея аз над вас, но нито син ми ще владее над вас: Господ ще владее над вас.
24. И рече им Гедеон: Ще поискам от вас едно искане; да ми дадете всеки колцетата от плена си; защото неприятелите имаха златни колцета, понеже бяха Исмаиляни.
25. И отговориха: С радост ще ги дадем. И простряха дреха, и хвърляше там всеки колцетата от плена си.
26. И тежината на златните колцета които поиска беше една тисяща и седемстотин златни сикли, освен луниците, и обеците, и багрените дрехи които бяха на Мадиамските царе, и освен огърлията които бяха на вратовете на камилите им.
27. И направи Гедеон ефод от тях, и положи го в града си, в Офра; и блудува всичкий Израил след него там; и стана примка на Гедеона и на дома му.
28. И смири се Мадиам пред Израилевите синове, и не подигна вече глава. И земята беше в покой четиридесет лета в дните на Гедеона.
29. Тогаз отиде Иероваал Иоасовий син и седна в дома си.
30. И Гедеон имаше седемдесет синове които излязоха от чреслата му; защото имаше много жени.