17. Гаалад мируваше оттам Йордан; И Дан защо оставаше в корабите? Асир седеше в краеморията И мируваше в пристанищата си.
18. Завулон с люде които приносят живота си на смърт, И Нефталим по височините на полето.
19. Дойдоха царете, ратуваха: Тогаз ратуваха Ханаанските царе В Таанах близу при водите на Магедон: Корист от сребро не взеха.
20. От небето ратуваха, Звездите от пътищата си ратуваха против Сисара.
21. Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон. Потъпкала си, душо моя, сила.
22. Тогаз се строшиха конските копита От устремителното тичане, устремителното тичане на крепките им.
23. Кълнете Мироза, рече ангел Господен, Кълнете с клетва жителите му; Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.
24. Благословена нека е повече от жените Яил, жената на Хевера Кенееца, Над жените в шатрите нека е благословена.
25. Вода поиска той: тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.
26. Ръката си простря към кола, И десницата си към чука на работниците; И с чука удари Сисара и разцепи му главата, И проби и прониза слепите му очи.
27. Между нозете й се повали, падна, простря се: Между нозете й се повали, падна:: Дето и се повали, там и падна погинал.