14. И рече Девора на Варака: Стани, защото този е денят в който Господ предаде Сисара в ръката ти: не излезе ли Господ пред тебе? И слезе Варак от гората Тавор, и десет тисящи мъже след него.
15. И разби Господ Сисара, и всичките колесници, и всичкото воинство с острото на ножа пред Варака; и слезе Сисара из колесницата та побягна пеш.
16. И тича Варак след колесниците и след воинството до Аросет на езичниците, и падна всичкото воинство на Сисара чрез острото на ножа: не остана нито един.
17. И побягна Сисара пеш в шатъра на Яил, жената на Хевера Кенееца; защото беше мир между Явина Асорския цар и между дома на Хевера Кенееца.
18. И излезе Яил да посрещне Сисара, и рече му: Влез, господине мой, влез при мене; не бой се. И когато влезе при нея в шатъра, покри го с губер.
19. И рече й: Напой ме, моля, с малко вода, защото ожаднях. И развърза мях с мляко та го напои, и покри го.
20. И рече й: Застани при вратата на шатъра, и ако дойде някой да те попита и рече: Има ли някой тук? речи: Няма.
21. И взе Хеверовата жена кола на шатъра, взе и чук в ръката си, та отиде тихо при него, и заби кола в слепите му очи щото се закова в земята; а той като беше уморен спеше дълбоко; и умря.
22. И, ето, Варак гонеше Сисара; а Яил излезе да го посрещне, и рече му: Ела, и ще ти покажа мъжа когото търсиш. И когато влезе при нея, ето, Сисара лежеше мъртъв, и колът в слепите му очи.
23. И покори Бог в онзи ден Явина Ханаанския цар пред Израилевите синове.