1. И Израилевите мъже бяха се заклели в Масфа и казали: Ни един от нас да не даде дъщеря си на Вениамина за жена.
2. И дойдоха людете в Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и възвишиха гласа си та плакаха с голям плач,
3. и рекоха: Защо, Господи Боже Израилев, стана това в Израиля, да оскъдее днес от Израиля едно племе?
4. И на утрешния ден станаха людете рано та съзидаха там олтар, и принесоха всесъжения и примирителни жъртви.
5. И рекоха Израилевите синове: Кой от всичките Израилеви племена не възлезе в събранието при Господа? Защото бяха направили голяма клетва против оногоз който не би възлязъл при Господа в Масфа и рекли бяха: Непременно да се умъртви.
6. И разкаяха се Израилевите синове за Вениамина брата си, и рекоха: Днес се отсече едно племе от Израиля.
7. Какво ще направим за жени за останалите, като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?
8. И рекоха: Кой от Израилевите племена не е възлязъл в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски не беше дошел никой на събранието в стана.
9. Защото прегледаха людете, и, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис Галаадски.
10. И прати там събранието дванадесет тисящи мъже от най-силните, и заповяда им и рече: Идете та поразете жителите на Явис Галаадски с острото на ножа, и жените и децата.
11. И това е което ще направите: всяко мъжко, и всяка жена която е познала мъжко легло, ще погубите съвсем.
12. И намериха между жителите на Явис Галаадски четиристотин млади девици които не бяха познали мъж нито лежали с мъж; и доведоха ги в стана в Сило, който е в земята Ханаан.
13. И прати всичкото събрание та говориха на Вениаминовите синове които бяха в канарата Римон, и повикаха ги с мир.
14. И върна се Вениамин в онова време; и дадоха им жените които бяха оставили живи от жените на Явис Галаадски; но и така не им стигнаха.
15. И смилиха се людете за Вениамина, защото Господ направи пролом в Израилевите племена.