6. И когато отпусна Исус людете Израилевите синове отидоха всеки в наследието си за да наследят земята.
7. И служиха людете Господу в всичките дни на Исуса, и в всичките дни на старейшините що поживяха по Исуса, които бяха видели всичките големи Господни дела що направи заради Израиля.
8. И умря Исус синът Навиев, раб Господен, на възраст сто и десет лета.
9. И погребоха го в предела на наследието му в Тамнатарес, в гората Ефрем, към северната страна на гората Гаас.
10. И всичкий още онзи род се прибра при отците си. И настана друг род след тях който не знаеше Господа нито делата които направи заради Израиля.
11. И направиха Израилевите синове зло пред Господа, и поклониха се на Ваалимите;
12. и оставиха Господа Бога на отците си който ги изведе из Египетската земя та отидоха след други богове, от боговете на народите които бяха около тях; и поклониха им се и разгневиха Господа.
13. И оставиха Господа та служиха Ваала и на Астартините идоли.
14. И разпали се гневът Господен върх Израиля, и предаде ги в ръката на грабителите, и разграбиха ги; и предаде ги в ръката на околните им неприятели щото не могоха вече да устоят пред лицето на неприятелите си.
15. На всякъде дето излизаха, ръката Господня беше против тях за зло, както говори Господ и както им се кле; достигнаха до голямо утеснение.
16. Тогаз възстави Господ съдии, които ги избавиха от ръката на грабителите им.
17. Но те и съдиите си не послушаха, а блудуваха след други богове и поклониха им се: уклониха скоро от пътя в който ходиха отците им които слушаха заповедите Господни: те не направиха така.
18. И когато Господ им възставяше съдии, тогаз беше Господ с съдията, и избавяше ги от ръката на неприятелите им в всичките дни на съдията; защото се смиляваше Господ за въздиханията им поради онези които ги угнетяваха и притесняваха.