8. И стана рано в петия ден за да си иде; и на младата баща й рече: Укрепи моля сърдцето си. И останаха доде денят се преклони и ядоха двамата.
9. И когато стана человекът да си отиде, той и наложницата и слугата му, на младата баща й: Ето, сега денят се преклонява към вечер: пренощувайте, моля: ето, денят е на свършване: пренощувай тука и нека се развесели сърдцето ти, и утре ставайте рано за пътя си и ще си отидеш на жилището си.
10. Но человекът не рачи да пренощува, но стана и тръгна и отиде до срещу Иевус, който е Ерусалим, и имаше с себе си два осла оседлани; и наложницата му беше с него.
11. И когато се приближиха до Иевус денят беше много преминал; и рече слугата на господаря си: Я ела и да свърнем в този град на Иевусците за да пренощуваме в него.
12. И рече му господарят му: Да не свръщаме в чужд град който не е от Израилевите синове, но да заминем до Гавая.
13. И рече на слугата си: Ела и да се приближим при едно от тези места, за да пренощуваме в Гавая или в Рама.
14. И заминаха та вървяха. Зайде ги слънцето близу при Гавая, който принадлежи на Вениамина.
15. И свърнаха там за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна на стъгдата в града; и нямаше человек да ги прибере в къщата си за да пренощуват.
16. И, ето, един стар человек идеше от работата си от полето вечерта; и този человек беше от гората Ефрем, и беше пришлец в Гавая; а человеците на мястото бяха Вениаминци.
17. И като подигна очите си видя человека, пътника на стъгдата в града; и рече старецът: Де отиваш? ? и от де идеш?
18. А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдин до страните на гората Ефрем от където съм аз; и ходих до Витлеем Юдин, а сега отивам в дома Господен; и няма никой да ме прибере в къщата си.