21. И въведе го в дома си, и даде храна на ослите; и омиха нозете си, и ядоха и пиха.
22. Като веселяха сърдцето си, ето, градските мъже, человеци беззаконни, обиколиха къщата, и тропаха на вратата, и говореха на стария человек домакина и думаха: Извади человека който влезе в дома ти, за да го познаем.
23. И излезе при тях человекът, домакинът, та им рече: Недейте, братие мои, моля, недейте прави това зло; като е влязъл този человек в дома ми, недейте струва това безумие.
24. Ето дъщеря ми девицата, и наложницата му: сега ще ги изведа вън, и смирете ги, и направете им щото ви е угодно; но на тогоз человека да не сторите едно таквоз дело на безумие.
25. Но мъжете не рачиха да го послушат; и взе человекът наложницата си та им я изведе вън; и познаха я, и ругаха се над нея всичката нощ дори до утринта; и като се яви зората пуснаха я.
26. И в зазоряването на деня дойде жената и падна при вратата на къщата на человека дето беше господин й, доде съмна.
27. И стана господин й на утринта та отвори вратата на къщата и излезе за да отиде в пътя си; и ето жената наложницата му паднала при вратата на къщата, и ръцете й на прага.
28. И рече й: Стани да си идем. Но нямаше кой да отговори. Тогаз человекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.
29. И като дойде в дома си, взе нож и хвана наложницата си та я разсече с костите й на дванадесет части, и прати ги в всичките предели на Израиля.
30. И всички които гледаха думаха: Не е ставало нито се е виждало таквоз нещо от който ден Израилевите синове възлязоха из Египетската земя дори до този ден: размислете за това, съветвайте се, и кажете.