10. Но человекът не рачи да пренощува, но стана и тръгна и отиде до срещу Иевус, който е Ерусалим, и имаше с себе си два осла оседлани; и наложницата му беше с него.
11. И когато се приближиха до Иевус денят беше много преминал; и рече слугата на господаря си: Я ела и да свърнем в този град на Иевусците за да пренощуваме в него.
12. И рече му господарят му: Да не свръщаме в чужд град който не е от Израилевите синове, но да заминем до Гавая.
13. И рече на слугата си: Ела и да се приближим при едно от тези места, за да пренощуваме в Гавая или в Рама.
14. И заминаха та вървяха. Зайде ги слънцето близу при Гавая, който принадлежи на Вениамина.
15. И свърнаха там за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна на стъгдата в града; и нямаше человек да ги прибере в къщата си за да пренощуват.
16. И, ето, един стар человек идеше от работата си от полето вечерта; и този человек беше от гората Ефрем, и беше пришлец в Гавая; а человеците на мястото бяха Вениаминци.
17. И като подигна очите си видя человека, пътника на стъгдата в града; и рече старецът: Де отиваш? ? и от де идеш?
18. А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдин до страните на гората Ефрем от където съм аз; и ходих до Витлеем Юдин, а сега отивам в дома Господен; и няма никой да ме прибере в къщата си.
19. А ние си имаме плява и храна за ослите си, още и хляб и вино за мене и за рабинята ти и за момчето което е с рабите ти: не сме оскъдни от нищо.
20. И рече старият человек: Мир тебе, и всичката ти оскъдност да бъде на мене: само на стъгдата да не пренощуваш.
21. И въведе го в дома си, и даде храна на ослите; и омиха нозете си, и ядоха и пиха.
22. Като веселяха сърдцето си, ето, градските мъже, человеци беззаконни, обиколиха къщата, и тропаха на вратата, и говореха на стария человек домакина и думаха: Извади человека който влезе в дома ти, за да го познаем.
23. И излезе при тях человекът, домакинът, та им рече: Недейте, братие мои, моля, недейте прави това зло; като е влязъл този человек в дома ми, недейте струва това безумие.
24. Ето дъщеря ми девицата, и наложницата му: сега ще ги изведа вън, и смирете ги, и направете им щото ви е угодно; но на тогоз человека да не сторите едно таквоз дело на безумие.
25. Но мъжете не рачиха да го послушат; и взе человекът наложницата си та им я изведе вън; и познаха я, и ругаха се над нея всичката нощ дори до утринта; и като се яви зората пуснаха я.
26. И в зазоряването на деня дойде жената и падна при вратата на къщата на человека дето беше господин й, доде съмна.
27. И стана господин й на утринта та отвори вратата на къщата и излезе за да отиде в пътя си; и ето жената наложницата му паднала при вратата на къщата, и ръцете й на прага.
28. И рече й: Стани да си идем. Но нямаше кой да отговори. Тогаз человекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.