19. И те му рекоха: Мълчи, тури ръката си на устата си та ела с нас, и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да си свещеник на дома на един человек, или да си свещеник на едно племе и на един род в Израил?
20. И зарадва се сърдцето на свещеника; и взе ефода, и терафима, и истукана та отиде между людете.
21. И върнаха се та тръгнаха, и туриха пред себе си децата и скотовете, и по-скъпите си неща.
22. Като се отдалечиха те от Михеевия дом, человеците в домовете които бяха ближни с Михеевия дом събраха се и стигнаха Дановите синове.
23. И викнаха на Дановите синове. И те обърнаха лицето си и рекоха на Михея: Що ти е та си излязъл с толкова множество?
24. А той рече: Взехте ми боговете които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що ми остава вече? И защо ми казвате: Що ти е?
25. И рекоха му Дановите синове: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да нападнат на вас мъже яростливи, та изгубиш живота си и живота на дома си.
26. И вървяха Дановите синове в пътя си; и като видя Михей че те бяха по-силни от него, върна се та дойде у дома си.
27. И те взеха това що беше направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис при люде които бяха спокойни и живееха без страх; и поразиха ги с острото на ножа, и града изгориха с огън.
28. И нямаше никой да го избави, защото се намираше далеч от Сидон, и нямаха съобщение с никого; и той беше в дола на Вет-реов. И съградиха града, и населиха се в него.
29. И нарекоха името на града Дан, по името на Дана отца си който се роди Израилю; а името на града беше по-напред Лаис.
30. И поставиха за себе си Дановите мъже истукана; а Ионатан синът на Гирсона, син на Манасия, той и синовете му бяха свещеници на Дановото племе до деня на пленението на оназ земя.
31. И поставиха си истукана който направи Михей през всичкото време в което домът Божий бе в Сило.