10. Като отидете ще найдете люде които живеят безгрижно и на широко място, защото Бог го даде в ръката ви: място в което няма скудост от нищо каквото има на земята.
11. И тръгнаха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестстотин мъже препасани с воински оръжия.
12. И възлязоха та разположиха стан у Кириатиарим в Юда; за това нарекоха онова място Махане-дан, дори до този ден; а лежи зад Кириатиарим.
13. И от там преминаха в гората Ефрем та дойдоха до Михеевия дом.
14. Тогаз петте мъже които бяха ходили да съгледателствуват мястото Лаис отговориха и рекоха на братята си: Знаете ли че има в тези домове ефод, и терафим, и истукан, и кумир леян? И сега размислете какво ще направите.
15. И свърнаха там та отидоха в дома на младия Левитин, в Михеевия дом, и го поздравиха.
16. И шестте стотин мъжа, препасаните с воинските си оръжия, които бяха от Дановите синове, застанаха в входа на вратата.
17. И възлязоха петте мъжа които бяха ходили да съгледателствуват мястото, и влязоха там та взеха истукана, и ефода, и терафима, и леяния кумир; а свещеникът стоеше в входа на вратата с шестте стотин мъжа които бяха препасани с воински оръжия.
18. И като влязоха те в Михеевия дом и взеха истукана, ефода, и терафима, и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?
19. И те му рекоха: Мълчи, тури ръката си на устата си та ела с нас, и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да си свещеник на дома на един человек, или да си свещеник на едно племе и на един род в Израил?
20. И зарадва се сърдцето на свещеника; и взе ефода, и терафима, и истукана та отиде между людете.
21. И върнаха се та тръгнаха, и туриха пред себе си децата и скотовете, и по-скъпите си неща.
22. Като се отдалечиха те от Михеевия дом, человеците в домовете които бяха ближни с Михеевия дом събраха се и стигнаха Дановите синове.
23. И викнаха на Дановите синове. И те обърнаха лицето си и рекоха на Михея: Що ти е та си излязъл с толкова множество?
24. А той рече: Взехте ми боговете които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що ми остава вече? И защо ми казвате: Що ти е?
25. И рекоха му Дановите синове: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да нападнат на вас мъже яростливи, та изгубиш живота си и живота на дома си.
26. И вървяха Дановите синове в пътя си; и като видя Михей че те бяха по-силни от него, върна се та дойде у дома си.
27. И те взеха това що беше направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис при люде които бяха спокойни и живееха без страх; и поразиха ги с острото на ножа, и града изгориха с огън.
28. И нямаше никой да го избави, защото се намираше далеч от Сидон, и нямаха съобщение с никого; и той беше в дола на Вет-реов. И съградиха града, и населиха се в него.