1. В онези дни нямаше цар в Израил; и в онези дни Дановото племе търсеше за себе си наследие за да се насели, защото до тогаз не беше им се паднало наследие между Израилевите племена.
2. И пратиха Дановите синове от рода си пет мъже от пределите си, силни мъже от Сарая и от Естаол, за да съгледателствуват мястото и да го изследят; и рекоха им: Идете, изследете мястото. И дойдоха в гората Ефрем до Михеевия дом, и пренощуваха там;
3. защото, като се приближиха до Михеевия дом, познаха гласа на младия Левитин; и свърнаха там и му рекоха: Кой те доведе тук? и що правиш ти на това място? и защо си тук?
4. А той им рече: Така и така ми направи Михей, и цени ме, та му съм свещеник.
5. И рекоха му: Молим, попитай Бога, да познаем ще бъде ли благополучен пътят ни в който отхождаме.
6. А свещеникът им рече: Идете с миром: угоден е пред Господа пътят ви в който отхождате.
7. Тогаз тръгнаха петте мъжа та дойдоха в Лаис, и видяха людете които живееха в него безгрижно, по обичая на Сидонците, спокойни, и живеещи без страх; и нямаше в това място някой да ги утеснява в нещо или да има власт; и те бяха далеч от Сидонците, и нямаха съобщение с никого.
8. И върнаха се при братята си в Сарая и Естаол; и рекоха им братята им: Какво ще кажете вие?
9. А те рекоха: Станете, и да възлезем против тях; защото видяхме мястото, и, ето, твърде е добро. И вие седите ли? Да се не облените да идете да влезете за да наследите.
10. Като отидете ще найдете люде които живеят безгрижно и на широко място, защото Бог го даде в ръката ви: място в което няма скудост от нищо каквото има на земята.
11. И тръгнаха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестстотин мъже препасани с воински оръжия.