20. И тя рече: Филистимци върх теб, Самсоне! И той се събуди от съна си и рече: Ще изляза както друг път и ще се отърся. Но той не позна че Господ беше се оттеглил от него.
21. И хванаха го Филистимците и избодиха очите му, и снеха го в Газа, и вързаха го с окови; и мелеше в тъмницата.
22. И космите на главата му начнаха да порастват пак откакто бе обръснат.
23. И събраха се войводите Филистимски за да принесат голяма жъртва на Дагона бога си и да се възвеселят, защото рекоха: Наший бог предаде в ръката ни Самсона неприятеля наш.
24. И когато го видяха людете, хвалеха бога си и говореха: Наший бог предаде в ръката ни неприятеля ни и разорителя на земята ни, който уби множество от нас.
25. И когато се възвесели сърдцето им, рекоха: Повикайте Самсона за да ни поиграе. И повикаха Самсона из тъмницата, та игра пред тях; и поставиха го между стълповете.
26. И рече Самсон на детето което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълповете на които стои домът, за да се подпра на тях.
27. А домът беше пълен с мъже и жени; и там бяха всичките войводи Филистимски, и на покрива около три тисящи мъже и жени които гледаха Самсона като играеше.
28. И извика Самсон към Господа и рече: Господи Иеова, помни ме, моля; и укрепи ме, моля, само този път, Боже, за да си отмъстя против Филистимците еднъж за двете си очи.
29. И прегърна Самсон средните два стълпа на които стоеше домът и опря се на тях, на единия с дясната си ръка, и на другия с лявата си.
30. И рече Самсон: Нека умре душата ми с Филистимците. И наведе се с сила; и домът падна върх войводите и върх всичките люде които бяха в него. А умрелите които умъртви на умирането си бяха повече от онези които бе умъртвил в живота си.
31. Тогаз слязоха братята му и всичкий дом на отца му та го взеха и занесоха та го погребаха между Сарая и Естаол, в гроба на отца му Маноя. И съди той Израиля двадесет години.