16. И рече ангелът Господен Маною: Ако и да ме задържиш, не ща да ям от хляба ти; но ако ще направиш всесъжение, принес го Господу. Защото не позна Маное че беше ангел Господен.
17. И рече Маное на ангела Господен: Как ти е името, за да те прославим когато се сбъде словото ти?
18. А ангелът Господен му рече: Защо питаш тъй за името ми? а то е чудно.
19. Тогаз взе Маное ярето от козите и хлебното приношение та принесе Господу на камика; и ангелът направи чудо, а Маное и жена му гледаха.
20. Защото като възхождаше пламикът над олтаря към небето, възлезе и ангелът Господен в пламика на олтаря; а Маное и жена му гледаха, и паднаха с лицето на земята.
21. И не се яви вече ангелът Господен на Маноя и на жена му. Тогаз позна Маное че беше ангел Господен.
22. И рече Маное на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога.