34. И дойде Иефтай в Масфа у дома си; и, ето, дъщеря му излазяше да го посрещне с тъпани и ликувания; и тя му бе еднородна: освен нея нямаше нито син нито дъщеря.
35. И като я видя раздра дрехите си и рече: Горко ми, дъщи моя! ти съвсем си ме закопала, и ти си от онези които ме смущават; защото аз отворих устата си към Господа, и не мога да се повърна.
36. А тя му рече: Отче мой, ако си отворил устата си към Господа, стори с мене онова което е излязло из устата ти; понеже Господ направи за тебе отмъщение на неприятелите ти, Амоновите синове.
37. И рече на отца си: Това нека ми бъде: остави ме два месеца да ида да ходя по горите и да оплача девството си, аз и другарките ми.
38. И той рече: Иди; и пусна я за два месеца; и отиде тя с другарските си та оплака девството си по горите.
39. И в свършването на двата месеца се върна при отца си; и направи с нея по обричането си което обрече. И тя не позна мъж. И стана обичай в Израил