2. И жената на Галаада роди му синове; и пораснаха синовете на жената, и изпъдиха Иефтая, и рекоха му: Ти няма да наследиш в дома на отца ни, защото си син на чужда жена.
3. И побягна Иефтай от лицето на братята си та се насели в земята Тов; и събраха се при Иефтая человеци безделници та излазяха с него.
4. И след няколко време Амоновите синове направиха бой против Израиля.
5. И като се биеха Амоновите синове против Израиля, Галаадските старейшини отидоха да вземат със себе си Иефтая от земята Тов.
6. И рекоха на Иефтая: ела та ни стани началник, за да се бием против Амоновите синове.
7. И рече Иефтай на Галаадските старейшини: Не възненавидяхте ли ме вие, и не ме ли изпъдихте из дома на баща ми. А сега защо сте дошли при мене като сте в утеснение?
8. И рекоха Галаадските старейшини на Иефтая: За това се върнахме сега при тебе, за да дойдеш с нас, и да се биеш против Амоновите синове, и да си княз над нас, над всички които живеят в Галаад.
9. И рече Иефтай на Галаадските старейшини: Ако ме заведете пак вие да ратувам против Амоновите синове, и Господ ги предаде мене, аз ще бъда ли княз над вас?
10. И рекоха Галаадските старейшини на Иефтая: Господ нека е свидетел между нас ако не направим според думата ти.
11. Тогаз отиде Иефтай с Галаадските старейшини, и поставиха го людете над себе си и глава и княз; и говори Иефтай всичките си думи пред Господа в Масфа.
12. И проводи Иефтай посланници до царя на Амоновите синове и рече: Що имаш да правиш с мене та си дошел против мене да се биещ в земята ми?
13. И царят на Амоновите синове отговори на Иефтаевите посланници: Защото Израил, когато възлизаше из Египет, взе земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега прочее върни тези места с мир.
14. И прати пак Иефтай посланници до царя на Амоновите синове
15. та му рече: Така говори Иефтай: Израил не е взел Моавската земя, нито земята на Амоновите синове;
16. но като възлезе Израил из Египет, и отиде през пустинята при червено Море, и дойде в Кадис,