10. И рекоха Галаадските старейшини на Иефтая: Господ нека е свидетел между нас ако не направим според думата ти.
11. Тогаз отиде Иефтай с Галаадските старейшини, и поставиха го людете над себе си и глава и княз; и говори Иефтай всичките си думи пред Господа в Масфа.
12. И проводи Иефтай посланници до царя на Амоновите синове и рече: Що имаш да правиш с мене та си дошел против мене да се биещ в земята ми?
13. И царят на Амоновите синове отговори на Иефтаевите посланници: Защото Израил, когато възлизаше из Египет, взе земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега прочее върни тези места с мир.
14. И прати пак Иефтай посланници до царя на Амоновите синове
15. та му рече: Така говори Иефтай: Израил не е взел Моавската земя, нито земята на Амоновите синове;
16. но като възлезе Израил из Египет, и отиде през пустинята при червено Море, и дойде в Кадис,
17. тогаз Израил прати посланници на Едомския цар и рече: Да премина, моля, през земята ти; а Едомският цар не послуша. Прати още и на Моавския цар; но и той не склони; и седна Израил в Кадис.
18. Тогаз отиде през пустинята та обиколи Едомската земя и Моавската земя, та разположи стана си оттам Арнон, и не излезе в Моавовите предели; защото Арнон беше предел на Моава.
19. И прати Израил посланници при Сиона Аморейския цар, Есевонския цар, та му рече Израил: Да преминем, молим те, през земята ти до нашето място.
20. Но Сион не се увери на Израиля да го пусне да мине през предела му; за това събра Сион всичките си люде та разположи стана си в Яса, и ратува против Израиля.