14. И лежа при нозете му до утринта, и стана преди да разпознава человек человека. И той рече: Нека се не знае че е дохождала жена на гумното.
15. Рече още: Донес прекривката която е отгоре ти и държ я. И тя я държеше, а той премери шест мери ечимик та възложи на нея; и отиде си в града.
16. И като отиде при свекърва си, тя й рече: Що ти стана, дъщи моя? И тя й извести всичко що й направи человекът,
17. и рече: Даде ми тези шест мери ечимик, защото ми рече: Да не идеш праздна при свекърва си.
18. И тя рече: Седи, дъщи моя, доде видиш как ще се свърши тази работа; защото человекът не ще престане доде не свърши тази работа днес.