1. И рече й Ноемин, свекърва й: Дъщи моя, да не поискам ли успокоение за тебе, та да благоденствуваш?
2. И сега, не е ли от нашия род Вооз, с момичетата на когото беше ти? Ето, той вее тази нощ на гумното ечимика.
3. Омий се прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите та слез на гумното: да се не покажеш на человека доде не свърши да яде и пие.
4. И като си ляга, съгледай мястото дето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що ще да направиш.
5. А тя й рече: Всичко що ми говориш ще направя.
6. И слезе на гумното та направи всичко що й заповяда свекърва й.
7. И Вооз като яде и пи, и се развесели сърдцето му, отиде да си легне край купа; а тя дойде скришно та подигна покривката от нозете му и легна.
8. И около полунощ человекът се стресна и възви се; и, ето, жена лежеше при нозете му.
9. И рече: Кой си ти? И тя отговори: Аз съм Рут рабинята ти: простри прочее крилото си над рабинята си, защото ми си ближен сродник.
10. А той рече: Благословена да си от Господа, дъщи: тая последната добрина, която си показала е по-голяма от по-напрежната, понеже не отиде ти след млади, сиромаси или богати.
11. И сега, дъщи, не бой се: ще сторя за тебе всичко що речеш; защото всичкий град на людете ми знае че си добродетелна жена.
12. И сега, истина е че аз съм ближен сродник; има обаче друг сродник, по-ближен от мене.
13. Остани тази нощ; и утре ако иска той да ти изпълни длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не ще да ти изпълни длъжността на сродник, тогаз аз ще изпълня към тебе тази длъжност, - жив Господ: прилеж до зори.
14. И лежа при нозете му до утринта, и стана преди да разпознава человек человека. И той рече: Нека се не знае че е дохождала жена на гумното.
15. Рече още: Донес прекривката която е отгоре ти и държ я. И тя я държеше, а той премери шест мери ечимик та възложи на нея; и отиде си в града.
16. И като отиде при свекърва си, тя й рече: Що ти стана, дъщи моя? И тя й извести всичко що й направи человекът,