1. (по Слав. 96) Господ царува: да се радва земята: Да се веселят многото острови.
2. Облак и мрак е около него: Правда и съд е основанието на престола му.
3. Огън предходи пред него. И попалява от всякъде неприятелите му.
4. Светкавиците му развиделяват вселенната: Види земята и трепери.
5. Планините таят като восък от присътствието Господне, От присътствието на Господа на всичката земя.
6. Възвещават небесата правдата му, И гледат всичките народи славата му.
7. Да се посрамят всички които служат на истуканите, Които се хвалят с идолите: Поклонете му се, всички богове.
8. чу Сион, и се развесели, И се зарадваха Юдините дъщери, Заради твоите съдби, Господи.