1. (по Слав. 89) Молитва на Моисея, Божия человек. Господи, ти си бил нам прибежище из род в род.
2. Преди да се родят горите И да се създаде земята и вселенната, От века и до века ти си Бог.
3. Вращаш человека в пръстта И казваш: Върнете се, человечески синове.
4. Защото тисяща години пред тебе Са като вчерашния ден който премина, И като нощна стража.
5. Като с порой ги завличаш: те са като сън: Заран са като трева която процъвтява:
6. Заран цъвти и процъвтява, Вечер се окосява и изсъхнува.
7. Защото изчезнуваме от гнева ти, И от яростта ти смаяни сме.
8. Положил си беззаконията ни пред себе си, И скришните ни грехове въ виделината на лицето си.
9. Понеже всичките ни дни заминават с гнева ти: Прекарваме годините си като мечтание.
10. Дните на живота ни в себе си са седемдесет години, И ако има сила осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скърб, Защото скоро прехождат, и ние летим.
11. Кой знае силата на гнева ти И на яростта ти според страха ти?