8. Отдалечил си познайниците ми от мене: Направил си ме гнусен на тях: Затворен съм, и не мога да изляза.
9. Окото ми изнемощя от скърб: Тебе призвах, Господи, вес ден: Простирах към тебе ръцете си.
10. На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще те похвалят? (Села.)
11. В гроба ли ще повествуват твоята милост, Или в тлението истината ти?
12. Да ли ще се познаят в тъмнината чудесата ти, И правдата ти в земята на забравянето?
13. Но аз към тебе, Господи, викнах; И на ранина молитвата ми ще те предвари.
14. Защо, Господи, отхвърляш душата ми, Криеш лицето си от мене?
15. От млад съм угнетен и бера душа: Търпя твоите ужаси, и в недоумение съм.
16. Върх мене мина яростта ти: Устрашенията ти ме погубиха.
17. Като води са ме обиколили вес ден: Наедно са ме окружили.
18. Отдалечил си от мене приятел и другар: Познайниците ми са в мрак.