9. Турят устата си на небето; И езикът им прохожда земята.
10. За то ще се върнат тук людете му. И вода с пълна чаша се изцежда за тях.
11. И говорят: Как ще знае Бог? И има ли знание въ Вишния?
12. Ето, те са нечестиви, винаги са благополучни: Умножават богатство.
13. Наистина аз напраздно очистих сърдцето си И омих в неповинност ръцете си
14. Защото съм поразяван всеки ден, И се наказвам всяка заран.
15. Ако река да говоря така, Ето, онеправдавам рода на синовете ти.
16. Помислих да разумея това; Но беше мъчно пред очите ми
17. Доде влязох в Божието светилище И разумях сетнините им.
18. Ти наистина си ги турил на плъзгави места: Хвърлил си ги в пропаст.
19. Как заеднъж достигнаха в запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.