16. Помислих да разумея това; Но беше мъчно пред очите ми
17. Доде влязох в Божието светилище И разумях сетнините им.
18. Ти наистина си ги турил на плъзгави места: Хвърлил си ги в пропаст.
19. Как заеднъж достигнаха в запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
20. Като сън на някого когато се събуди, Господи, в града ще презреш образа им.
21. Но моето сърдце гореше. И утробата ми се мъчеше.
22. И аз бях безумен и не познавах: Като скот бях пред тебе.
23. Всякога обаче с тебе съм аз: Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24. чрез съвета си ще ме водиш, И след това ще ме приемеш в слава.