15. Ако река да говоря така, Ето, онеправдавам рода на синовете ти.
16. Помислих да разумея това; Но беше мъчно пред очите ми
17. Доде влязох в Божието светилище И разумях сетнините им.
18. Ти наистина си ги турил на плъзгави места: Хвърлил си ги в пропаст.
19. Как заеднъж достигнаха в запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
20. Като сън на някого когато се събуди, Господи, в града ще презреш образа им.
21. Но моето сърдце гореше. И утробата ми се мъчеше.
22. И аз бях безумен и не познавах: Като скот бях пред тебе.
23. Всякога обаче с тебе съм аз: Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24. чрез съвета си ще ме водиш, И след това ще ме приемеш в слава.
25. Кого имам на небето? И на земята не ща другиго освен тебе.
26. чезне плътта ми и сърдцето ми; Но Бог е сила на сърдцето ми И дял мой въ век.
27. Защото, ето, тези които се отдалечават от тебе ще погинат: Ти изтребваш всичките които се отвращат от тебе.
28. Но заради мене, добре ми е да се приближа при Бога. Положих упованието си на тебе, Господи Иеова, За да проповядвам всичките твои дела.