11. И говорят: Как ще знае Бог? И има ли знание въ Вишния?
12. Ето, те са нечестиви, винаги са благополучни: Умножават богатство.
13. Наистина аз напраздно очистих сърдцето си И омих в неповинност ръцете си
14. Защото съм поразяван всеки ден, И се наказвам всяка заран.
15. Ако река да говоря така, Ето, онеправдавам рода на синовете ти.
16. Помислих да разумея това; Но беше мъчно пред очите ми
17. Доде влязох в Божието светилище И разумях сетнините им.
18. Ти наистина си ги турил на плъзгави места: Хвърлил си ги в пропаст.
19. Как заеднъж достигнаха в запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
20. Като сън на някого когато се събуди, Господи, в града ще презреш образа им.
21. Но моето сърдце гореше. И утробата ми се мъчеше.
22. И аз бях безумен и не познавах: Като скот бях пред тебе.
23. Всякога обаче с тебе съм аз: Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24. чрез съвета си ще ме водиш, И след това ще ме приемеш в слава.
25. Кого имам на небето? И на земята не ща другиго освен тебе.