1. (по Слав. 67) Първому Певцу, Псалом Давидов, Песен. Да стане Бог, и да се разпръснат враговете му, И да бягат от лицето му които го мразят.
2. Както изчезнува димът, така ги направи да изчезнат: Както тае восъкът пред огъня, Така да погинат нечестивите от Божието лице.
3. А праведните да се веселят, Да се радват пред Бога, И да се наслаждават с веселие.
4. Пейте Богу, песнопейте на името му: Пригответе пътищата на оногози който се вози през пустините: Иеова е името му; И радвайте се пред него.
5. Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в светото свое жилище.
6. Бог населява в домородие осамотените: Извожда в изобилие затворените; А отстъпниците живеят в безводна земя.
7. Боже, когато излезе ти пред людете си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)
8. Земята се потресе, И самите небеса капнаха от Божието лице: Самата Синайска гора се затресе От лицето на Бога, Бога Израилева.
9. Боже ти си изпроводил изобилен на наследието си, И в слабостта му ти си го уякчил.
10. Стадото ти се насели в него: Боже, промислил си за сиромаха чрез благостта си.
11. Господ даде слово: Известителите са голямо множество.
12. Царе с воинство бягат, бягат, А останалите в къщи делят користи.
13. Ако лежите всред оградите, Ще сте като гълъбица на която крилата са покрити съ сребро, И перата й с жълто злато.
14. Когато Всесилний разпръснуваше царе в тази земя, Тя побеля като сняг на Селмон.
15. Гората Божия е като гората Васан, Гора висока като гората Васан.
16. Защо завиждате, гори високи и върхове? Тая е гора в която благоволи Бог да живее: Ей Господ там ще живее въ век
17. Божиите колесници са две тми, Тисящи на тисящи: Господ е всред тях като в Синай, в светото място.
18. Възлязъл си на високо; пленил си плен: Взел си дарове за человеците, Даже и за непокорните, За да живееш между тях, Господи Боже.