1. (по Слав. 16) Първому Певцу, върху Шушан-едут. Миктам на Давида за поучение когато ратува против Средоречната Сирия и Совската Сирия, и Иоав се върна та порази дванадесет тисящи Едомци в Соления дол. Боже, отхвърлил си ни: Разпръснал си ни: разгневил си се: Обърни се към нас.
2. Потресъл си земята: разпукнал си я: Изцели съкрушенията й, защото се колебае.
3. Показал си на людете си жестоки неща: Напоил си ни с вино на омайване.
4. Дал си знаме на онези които ти се боят, Да се възвишава заради истината. (Села.)
5. За да се избавят твоите възлюблени Спаси с десницата си, и послушай ме.
6. Бог говори в светилището си: Ще тържествувам: ще разделя Сихем, И дола Сокхот ще размеря;
7. Мой е Галаад, мой и Манасия: Ефрем е крепост на главата ми. А Юда законоположител мой.
8. Моав е омивалницата ми: Върх Едом ще хвърля сапога си. Възкликни за мене, Филистимска земле.
9. Кой ще ме въведе в оградения град? Кой ще ме заведе до Едом?
10. Не ти ли, Боже, който си ни отхвърлил, И ти, Боже, който не излазяш с войнствата ни?
11. Дай ни помощ от скърбта, Защото е суетно спасение от человеците.