1. (по Слав. 57) Първому Певцу, върху Ал-ташхет, Миктам Давидов С мълчание ли правда говорите? Право ли съдите, синове человечески?
2. Ей, в сърдце работите неправди: Разподеляте насилството на ръцете си по земята.
3. Още от матката на майка си отчуждиха се нечестивите: Заблудиха се от утробата които говорят лъжа.
4. Имат яд като яд на змията: Приличат на глухия аспид който затиква ушите си,
5. И не ще да чуе гласа на обаятелите, Колкото изкусно и да обайват.
6. Боже, стрий зъбите им в устата им: Господи, строши челюстите на лъвовете.
7. Да се излеят като води що отичат: Когато стрелят стрелите си, нека са като строшени.
8. Като пължък, който се разтаява, да прейдат: Като изверг на жена, да не видят слънцето.
9. Преди да усетят котлите ви огъня от трънете, Сурови или обгорели, ще ги помете с вихрушка.
10. Праведният ще се зарадва когато види отмъщението: Ще омие нозете си в кръвта на нечестивия.