9. Щото да живее вечно, И да не види изтление.
10. Защото гледа мъдрите че умират, Както и безумния и несмисления че погинват, И оставят богатството си на други.
11. Мисълта им е че домовете им ще пребъдват въ век, И жилищата им в род и род: Именуват стяжанията си съ своите си имена.
12. Но человекъ който е в чест не пребъдва: Уподоби се на скотовете които се изтриват.
13. Този техен път е лудост на тях; Но потомците им уподобяват думите им. (Села.)
14. Като овци се турят в ад: Смъртта ще ги пасе; И правите ще ги обладаят рано, рано; И силата им ще овехтее в ад, Когато всеки остави жилището си.
15. Но Бог ще избави душата ми из ръката адова Защото ще ме приеме. (Села.)
16. Не бой се когато обогатее человек, Когато се умножи славата на дома му.
17. Защото като умре няма да вземе съ себе си нищо, Нито ще слезе след него славата му,
18. Ако и да ублажава душата си в живота си: (И человеците ще те хвалят, като правиш добро на себе си:)
19. Ще отиде в рода на отците си: До край няма да видят виделина.