1. (по Слав. 48) Първому Певцу, Псалом на Кореевите Синове. чуйте това, всички народи: Слушайте, всички жители на вселенната,
2. И малки и големи Богати и сиромаси купно.
3. Устата ми ще говорят мъдрост, И преговарянето на сърдцето ми разум.
4. Ще наведа в притча ухото си: Ще изложа на китара гаданието си.
5. Защо да се боя в дни на бедствие, Когато ме окръжи беззаконието на онези които ме обсаждат?
6. Които се надеят на имота си, И се хвалят с множеството на богатството си,
7. Никой не може никога да изкупи брата, Нито да даде Богу изкуп за него,
8. (Защото скъпо е изкупването на душата им, И преминва за всегда,)
9. Щото да живее вечно, И да не види изтление.
10. Защото гледа мъдрите че умират, Както и безумния и несмисления че погинват, И оставят богатството си на други.
11. Мисълта им е че домовете им ще пребъдват въ век, И жилищата им в род и род: Именуват стяжанията си съ своите си имена.
12. Но человекъ който е в чест не пребъдва: Уподоби се на скотовете които се изтриват.