20. Ако сме забравили името на Бога нашего И прострели ръцете си към чужд бог,
21. Бог не ще ли да придири това? Защото той знае тайните на сърдцето.
22. Защото за тебе сме убивани вес ден: Вменявани сме като овци за клане.
23. Стани, Господи, защо спиш? Събуди се: не ни отхвърляй за всегда.
24. Защо криеш лицето си, Забравяш бедствието ни и угнетението ни?
25. Защото е снишена до пръстта душата ни: Прилепнала е за земята утробата ни.