1. (по Слав. 17) Първому Певцу. Псалом на Давида раба Господен, който говори Господу словесата на тази песен в деня когато го избави Господ от ръката на всичките му неприятели, и от ръката на Саула, и рече: - Ще те възлюбя, Господи, крепосте моя.
2. Господ е канара моя, твърдиня моя, и избавител мой: Бог мой, скала моя: на него ще се надея. Щит мой и рог на спасението ми: Висок мой стълп е.
3. Ще призова Господа хвалимаго, И ще се избавя от враговете си.
4. Смъртни болезни ме окружиха, И порои на беззаконие ме устрашиха.
5. Адови болезни ме обиколиха, Смъртни примки ме стигнаха.
6. В утеснението си призвах Господа, И към Бога моего викнах: чу от храма си гласа ми; И викането ми дойде пред него в ушите му.
7. Тогаз се поклати и потресе земята. И основанията на горите се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи той.
8. Дим възхождаше из ноздрите му, И огън пояждаващ из устата му: Въглища се разпалиха от него.
9. И приклони небесата и слезе; И мрак бе под нозете му.
10. И възлезе на херувими и летя: Летя на ветренни крила.
11. Тури тъмнината за свое скривалище: Скинията му около него бе тъмни води, Гъсти облаци на въздуха.